НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ БЪЛГАРСКИ СПОРТНИ КОНЕ

Брат на нашият Clarisall бе продаден за 170 000 Евро!      Мишел Робер се състезава с наш кон!      ШАМПИОНИТЕ НА 2015      ИДВАТ НОВИ ШАМПИОНИ      Поколението на 2014      Тестове 2013      Есенен аукцион на Зангершайде      Успешното потомство на Валентино навлиза в спорта и жъне успехи      ТОП 1% в ГЕРМАНИЯ      Март ни донесе много късмет и нови надежди      Февруари ни донесе и радост и мъка      ESI Търг: Конче от Clarimo за 30,000 евро, 44,000 евро в най-добрите породи коне      Taloubet Z печели финала Rolex Топ 10      Млад жребец с баща Валентино и майка от Акорадо спечели 270000 EURO      Потомък на Валентино      Третият етап      Нова посока      Изкуствено заплождане      Обучение на коне      Коне под наем     

Породи

Източно Българска

Източнобългарската порода коне са най-широко разпространената полукръвна порода в България. Работата по създаването и започва с откриването на двата конезавода – “Кабиюк” край гр.Шумен и “Божурище” край гр.София в края на 19-ти век. След преместване на военния конезавод “Божурище” и преименуването му в конезавод “Стефан Караджа” край гр.Балчик, селекционната работа се концентрира основно в Североизточна  България. Основното предназначение на двете племенни стада е било да задоволява нуждите на новосъздадената българска армия и подобрение на качествата на конете от частните стопани.Източнобългарските коне произхождат от една широка гама от жребци и кобили, принадлежащи към различни породи, внесени от Русия, Унгария, Чехословакия, Полша, Турция и Германия. Независимо от разнородния състав – местни, местни подобрени, арабски, англо-арабски, полукръвни и чистокръвни английски жребци и кобили, най-голямо влияние при сформиране на линейната структура на породата са оказали Чистокръвните английски жребци Лаудон, Семпитернал, Козак, Емилиен, Тихани, Зенгер, Вустершир, Греми, Нерон и Еделкнабе.
Важна роля в развъдния процес заемат и полукръвните жребци Фенек, Галион, Фуриозо VII-3 и Бетяр, които също стават родоначалници на линии. В резултат на насочената работа и строго спазвани селекционни критерии в съответствие с поставената цел е получен универсален тип коне, еднакво подходящи за спорт и работа, признати като самостоятелна порода през 1951 г.

 

ЕКСТЕРИОРНА   ХАРАКТЕРИСТИКА

В зависимост от обществено историческото развитие в страната и прогреса в развитието на механизацията в армията и селското стопанство се променят и селекционните цели и задачи.
Така предназначен, в първоначалния етап за армията и селското стопанство следва период на насочване към производство на коне за надбягвания на хиподрумите. В това направление на международни състезания в стипълчейз в Пардубице победи са спечелили конете Везна II, Гаус Грин, Вомаг, Екол и други. Периода до 1980 г. е характерен с по-голямо влияние на чистокръвни английски жребци, което коренно се променя  след закриване на хиподрумните състезания за източнобългарските коне.
При първите опити за кръстосване на източнобългарски кобили с хановерски жребци се променя и селекционната цел. Днес, чрез използване на жребци от известни европейски полукръвни породи – Хановерска, Холщайнерска, Френска ездова и др. се променя беговия тип в един по-масивен, подходящ за класическите дисциплини на конния спорт. Основна задача в развъдната програма е получаването на благороден хармонично развит и коректен полукръвен кон, с много добри ездови качества. Постигането на тази цел се базира на естествените ездови заложби на източнобългарския кон, комбинирани с по-добрите спортни качества на другите полукръвни породи. Крайният резултат е развъждане на коне от нова генерация, които ще бъдат в пълно съгласие с главната цел – талантливи коне, подходящи за дисциплините обездка, прескачане на препятствия, всестранна езда и впряг.
Конете от породата имат сравнително едър ръст – 162-166 см. Главата е пропорционална, суха с прав профил. Шията е права, дълга с добре изразен задтилък; холката е добре развита и изразена; средно дълги гръб и поясница, прави, широки; крупата е с добре изразен наклон и добре замускулена, а гръдния кош е дълбок, дълъг и широк; краката са здрави, с добре изразени стави и сухожилия. Екстериорните особености на тези коне ги доближават повече до ездовите коне, отколкото до впрегатните. За това допринася и произвеждането на коне за гладко бягане в един доста голям период от развитието на породата.
Основният масив от племенни жребци и кобили се намира в конезаводите “Кабиюк”, “Стефан Караджа”, “Хан Аспарух” и няколко частни ферми, предимно в Североизточна България.

 
 

Английска Чистокръвна

Това е най-престижната, скъпа и многочислена порода в съвременния свят. Основата й е положена през ХVІІ – ХVІІІ векове в Англия чрез сложно възпроизводително кръстосване на местните кобили от ездови тип с жребци от източен тип в това число арабски, варварийски и турски. За родоначалници на породата се считата жребците Дарлей Арабиан - Darley Arabian (Сирия), Годолфин Барб - Godolfin Barb (Франция) и Барлей Турк - Baerly Turk (Турция).
 
 

Арабска Чистокръвна

Пустинните бедуинските племена, вярвайки, че конят е дар от Бога, разказвали много романтични истории за началото на Arabians. Една такава легенда разказва, че Бог придал на южният пустинен вятър друга форма - същество, което "лети без крила". Независимо как конят се е озовал в пустинята, бедуините го приемали като член на домакинството им. Някои лични коне били подбирани по спокойствие, предана натура, забележителна външност и горд дух. Така тази порода се познава и до днес. Конете са били тренирани така че да издържат на дълги пътувания през пустинята. Племенните вражди понякога са продължавали в такива дълги пътувания. Бедуините развъждали конете си със силата, куража и издръжливостта да оцелеят и бързината, която е нужна, за да се спечелят племенните спорове. Арабските коне притежават редица забележителни признаци. Когато европейците искали да подобрят качествата на конете си за езда, те внесли арабски коне, които да се кръстосат с местните породи. Установената процедура била да се използват чистокръвни арабски коне, по-специално жребци. Подобни схеми са прилагани във Франция, Германия, Испания, Полша, Унгария и Русия. Древните бедуински животновъди внимателно следяли породата да остане чиста. В резултат на това дори и сега, след като са минали векове, арабската порода не може да бъде сгрешена с никоя друга. Дали ще са за езда, показани в парковете или използвани за теглене на ремаркета, те всичките имат основните отличителни белези. Арабските коне имат издадени напред очи, широки ноздри и малка муцуна. Грациозният му врат се издига над отпуснати рамене и широк гръден кош. Описанието се допълва от силна ниска задница и висока стойка. Арабските коне са сиви, цвят кестен, червенокафеви, дорести коне, а понякога чисто черни. Височината на повечето коне варира между 14,2 и 15,2 мерки, а теглото между 800 и 1000 фунта.

 
 

Полукръвна

Полукръвната порода коне е създадена с цел подобряване на качествата на спортните коне. Тази порода гарантира една по-уравновесена нервна система и по-спокоен тип коне. Обикновено в спорта най-добрите постижения дават конете със здрава нервна система и спокоен характер. Това е една добра база на която може да се гради спортната кариера на конете участващи в три популярни дисциплини - обездка, конкурипик и всестранна езда. Различните селекции на спортния кон по света имат една крайна цел - постигането на един спокоен, добре замускулен и екстериорно издържан кон. Типичен представител за това е полукръвния кон. Той е подходящ освен за изброените дисциплини, и за впряг и за любителска езда и др.  В него текат гените на няколко породи коне. Като се започне от арабската и чистокръвна английска и се стигне до нашумялите през миналия век  - Олденбург, Холщайнер, Селфрансе, Хановер и др.
 
 

Шотландско Пони

Конете, открити на Файорските Острови са едни от най - старите и чистокръвни породи коне, намерени до днес. Сравняват се с исландското пони, тъй като те също са с древен произход и са от чистокръвна порода.  Файорските Острови са разположени в Северният Атлантически
океан между Исландия и ..... Острови. 17 са обитаемите острови и заедно с няколко  островчета и рифове те образуват площ, равняваща се на 540 кв.kм. Климата е мек океански с малки температурни колебания. На островите се наблюдава честа мъгла и дъжд, с обем приблизително 60 инча на година.  На Файорските Острови не са открити влечуги и местни бозайници. Естествено няма дървета като се имат впредвид силните западни ветрове и честите вихрушки. Първи на островите се установили ирландските монаси близо 700г. след н.е. и били колонизирани от Викингите 800г. след н.е. Файорските понита приличат на конете, донесени в Европа от Азия 200г. сл.н.е. Тези малки кончета били донесени на островите от ранните келтски и скандинавски заселници. Преди образуването на сдружението са съществували само 5 понита. Към 1988г. техният брой се увеличил до 27 благодарение на усилията на животновъдите да ги запазят като вид. Всички животни били регистрирани и кръвната им група била идентифицирана. Също така били оценени и 24 от животните били одобрени за отглеждане. Повечето от този вид са червенокафеви на цвят с малко черно. Понякога се срещат и кафяви, но никога сиви или пъстри. По-рядко има бледи сивокафеви породи. Гривата е гъста и през зимата става много тежка.

 
 

Холщайнер

Тези коне са плод на системното развъждане на съществувала в най - северната провинция на Германия, Schleswing - Holstein, порода в продължение на 750 години. Първоначално конят бил ценен от германските фермери заради неговата сила, устойчивост и надеждност, както и от армията заради смелостта и бързината. В годините на  механизация и на война Германия се принудила да промени начина на отглеждане на конете. Конете от тази порода станали едни от най - добрите спортни коне, особено подходящи за скачане, дресура, придвижване. Това било постигнато чрез старателното преливане на английска чиста и англо - норманска кръв, което добавило елегантност, изтънченост и способност за скачане към съвършенната натура на този вид коне. Съвременните коне са със средна структура, високи са 16 до 17 мерки,с мощни задни крака, силен гръб и слабини. Главата е малка, а очите - интелигентни. Отличава се с изразителни и елегантни движения, съществени за дресажа, ездата и скачането. Породата е утвърдена като една от най - добрите сред спортните коне, за това че е със силни бедра, придвижва се с плавни повдигания, демонстрирайки  мощ, уравновесеност и гъвкавост. Желанието за работа и интелигентността го правят идеалният спортен кон.  

 
 

Хановер

Това е аристократичен пропорционален (добре сложен) топлокръвен кон с импулсивни, елегантни и гъвкави движения, обосновени от плаващия тръс, ритмичен лек галоп и обикновен ход над земната повърхност. Ниска Саксония е дома на тази порода, Северна Германия, бившето кралство Хановер, където коневъдството процъфтяло за 400 години. Тези коне се разпръснали на всичките пет континента и днес представят една от най - известните породи коне за езда в света. Какви специални признаци правят тези коне толкова ценни за всестранна езда и превъзхождащи другите в много дисциплини.  Темперамент: спокоен и уравновесен, този кон запазва хладнокръвие дори и в трудни ситуации. Езда: раздава се на ездача, приемайки с лекота насоките. Издръжливост и костна структура: тази порода коне от столетия са тренирани да издържат на всякакви условия. Американското Общество на Хановер било регистрирано през 1978 за събирането на конете в регистър в Северна Америка, за да се запази породата. Оттогава тя се увеличава с бързи темпове и се утвърждава с доказани жребци. Откакто AHL е независима организация със собствена конституция и правилник, тя поддържа тесни връзки с Германското Животновъдско Общество на Хановер и се извършва инспекция, регистрация и лицензни процедури, както и образователни дейности.

 
 

Арабска Шагия

Тази порода е значително по-млада от Чистокръвната арабска. Началото на нейното формиране датира от първата половина на 19 век в конезаводите на бившата Австро-Унгарска империя и най-вече в конезавод "Баболн" на територията на днешна Унгария. Целта при селекцията е била да се създаде укрупнен арабски кон с по-спокоен темперамент, запазил всички останали положителни качества на Чистокръвната Арабска порода и преди всичко благородството на формите, здравината, издръжливостта, коректността на крайниците, производителността и плавността на движенията.
 
 

Олденбург

Породата Олденбург носи името на създателя си германския граф Антон Гюнтер Фон Олденбург (1603 – 67г.). За създаването на породата Олденбург графът е използвал жребец Крамин и кобила Фризоне.
История:
От  Фризоне е разработена породата Олденбург като е смесена кръвта на Фризоне с испанска кръв с неаполитанска и нечистокръвна английска порода..  През 19 век чистокръвните породи Кливланд бей, Хановер и Франко Нормано са селектирани за да се получи чудесната порода Олденбург. От смесването на породите се е получил един едър кон, висок 170 см. Поради големия си ръст Олденбург е бил използван в селското стопанство, за теглене на каруци с много товар.
 
 

Други

Показаните на сайта породи коне са по-популярните в страната.Една от малкото страници съдържаща повече от 220 породи коне е следната :http://www.ansi.okstate.edu/breeds/horses/
Това многообразие не е  съществува в нашата малка страна .Молим приятелите на конете  посетили нашата страница ако са информирани за друга подобна която да съдържа по-голям брой породи коне
да ни информират!
 
 

Плевенска

 Това е универсална порода с ценни стопански и спортни качества. Създадена е чрез сложно кръстосване на местни подобрени, арабски, англо-арабски и полукръвни кобили  покривани с арабски, англо-арабски и стрелецки жребци. Получените кобили на следващия етап са покривани с жребци от породата Гидран.Породата спада към ездово-впрегнатия тип. Темпераментът на конете е жив, енергичен, понякога буен. Цветът на косъма е предимно алест. Конституцията е здрава, телосложението -хармонично, движенията са леки и коректни. В недалечното минало плевенските коне са използувзни предимно за работа в селското стопанство и за нуждите на армията. През последните десетилетия развъдната работа е била насочена към увеличаване на телесните размери и към подобряване на спортните качества. За тази цел наред с чистопородното развъждане успешно се прилага методът вливане на кръв от подходящи чистокръвни английски жребци.Средните телесни размери на жребците  са следните : височина при холката 163см, обхват на гърдите 195см и обхват на свирката 21,4см, а при кобилите - съответно 161, 188 и 20,5см
 
 

Тракенер

Тракенер е лека порода топлокръвни коне, първоначално развъдена в Източна Прусия, в град наречен Trakehnen, от който породата носи и името си. Височината на Тракенера е средно между 157 и 173 см. Те могат да бъдат всякакъв цвят, сив, кестен и черно са най-често срещаните, макар че породата включва няколко шарки и от Пинто коне. Породата се смята за най-леката и най-изтънчената сред топлокръвните, благодарение на своето родословие.